ПОЛЕТЪТ ВИ Е ОТМЕНЕН. Изчакайте за повече информация.
Това не са думите, които човек иска да види в деня преди да тръгне за далечния край на света, но ето че се случи. Поне става дума само за полета от вкъщи до Амстердам, само първата стъпка от общо три, които трябва да ме превозят до Гватемала на едно от най-важните пътешествия в живота ми. Поне съобщението идва достатъчно рано, че да взема мерки, състоящи се от бавен яркозелен автобус, който тръгва 6 часа преди отменения полет и стига в Амстердам по същото време. Шест часа в които трябваше да си приготвям багажа, сега хвърлен набързо в раницата и едвам натиснат така, че да я затворя. Целувка на съпругата и хайде на път.
Дъжд се лее навсякъде и духа ужасен вятър, а на мен ми е студено защото съм с най-тънкото си яке - отивам в топла страна и всичко което занеса само ще ми тежи на гърба. Зеленият бус поне идва навреме - това е направо първото нещо което се случва както трябва във връзка с това пътуване, иначе запланувано от една година насам. Досега не съм тръгвал толкова кисел и толкова неподготвен на път - но няма време за глупости, вадя компютъра и сядам да работя.
Това не са думите, които човек иска да види в деня преди да тръгне за далечния край на света, но ето че се случи. Поне става дума само за полета от вкъщи до Амстердам, само първата стъпка от общо три, които трябва да ме превозят до Гватемала на едно от най-важните пътешествия в живота ми. Поне съобщението идва достатъчно рано, че да взема мерки, състоящи се от бавен яркозелен автобус, който тръгва 6 часа преди отменения полет и стига в Амстердам по същото време. Шест часа в които трябваше да си приготвям багажа, сега хвърлен набързо в раницата и едвам натиснат така, че да я затворя. Целувка на съпругата и хайде на път.
Дъжд се лее навсякъде и духа ужасен вятър, а на мен ми е студено защото съм с най-тънкото си яке - отивам в топла страна и всичко което занеса само ще ми тежи на гърба. Зеленият бус поне идва навреме - това е направо първото нещо което се случва както трябва във връзка с това пътуване, иначе запланувано от една година насам. Досега не съм тръгвал толкова кисел и толкова неподготвен на път - но няма време за глупости, вадя компютъра и сядам да работя.
 |
| Облак с формата на носорог |
Дъждът се лее по прозореца докато автобусът пресича равното поле на Фризия, а аз се опитвам да формулирам майтап в който използувам името на град Леер в който спираме - като буквалното значение на думата ("празно"), защото обстановката ми се струва подходяща. Пиша зле-получилия се майтап на Венко и Теодор, но те не ме отразяват много, защото Теодор трябва да резервира кола с която да ходи до Луивил, Кентъки и някой му предлага джип и това е много важно; разговорът прераства в това защо в Америка няма нормални лоукост-компании като в Европа. Автобусът успява дори да ме изненада приятно, минавайки по Афслойдайк - дигата затваряща вътрешното езеро на Холандия от Северно море. Всичко е мътно и самата дига по която минаваме пречи да се види морето, но все пак виждам нещо ново и настроението ми започва да се повдига леко.
На автогарата в Амстердам ме чака Жоро, комуто ще гостувам тази вечер. Много харен човек е Жоро, край него човек се отпуска и чувства като у дома си. Още във влакчето за към центъра му разказвам за тегобите си напоследък, докато той вади едно шише с три пръста Сунгурларска Гроздова да се подкрепя че драмата е голяма. Постоплен малко, време е и на вас да разкажа прочутите приключения. Та значи, планирам си аз от една година да ходя в Гватемала, опитвам се да навия и приятелите, ама те нещо са заети, тоя конкретно мушмурок Жоро например трябва да си пише дисертацията, Теодор е тъкмо почнал нова работа в САЩ, Гого ще жени брат си, а Венко е на работа. Не щеш ли, преди три месеца Венкото все пак се навива и нагласяваме пътешествието така, че да е от събота до неделя, за да минимизираме неговите дни взета отпуска, нищо че аз и работя, и прекарвам с жена си повече време през уикендите и би ми било по-удобно да съм в Централна Америка от сряда до четвъртък-петък на следващата седмица. Все пак е важно да угодим на Венковата Фирма, защото тя е една своенравна богиня, която благоволява да даде на Венко щедрата си гръд за да бозае животворните парички. Планирането върви добре, аз мога да се отдам на измисляне на плана по дни, докато Венко ще се занимава с наемането на кола, намирането на симкарти и други неща, които той обича а мен ме дразнят много. В един момент Венкото решава да извика още някакъв човек, когото ми рекламира като свой приятел (все едно не знам че е всъщност приятел на приятелката му) и за когото ми обяснява колко невероятен, страхотен и чудесен бил, че чак като пръднел - миришело на теменужки. Викам - хубаво, айде да го видим и тоя човек. Отдалеч новият член на компанията не изглежда най-надъхания, не може даже да си види съобщенията, нито има билет до две седмици преди да тръгне и не сме сигурни дали да вземем хотели за двама или за трима. Дългогодишният ми опит с хората казва, че те не са сериозни и решавам докато не подуша мирис на теменужки в Гватемала, да не вярвам много в съществуването на третия човек и тъй я караме чак до съдбовния момент, в който боговете решиха да ни обърнат гръб.
А той идва в петъка точно седмица преди петъка в който трябва да тръгна. Събуждам се с 30 съобщения, пропуснати повиквания и смс-и, всичките от Венко. Своенравната богиня-Фирма се фръцнала, и казала на нашия човек, че точно сега измислила че не може да ходи в Гватемала. Туй че вече му е одобрила отпуската няма значение, можел да си я завре там дето слънце не огрява. Но милият Венко винаги мисли за другите и прави всичко възможно да ме успокои - Фирмата била толкова благосклонна, и той бил толкова важен за нея, че щяла да му възстанови парите дадени за билети! Предлага ми да не ходим, за да пробвам и аз да се закача на гръдта и да бозая, можело и за мен да капне нещо, тая Фирма може да не го пуска на път, ама била много великодушна като ставало дума за възстановяване на парички. Но, за съжаление на всички вас - отхвърлям тази невероятна оферта и решавам да отида на пътешествието на мечтите си, резултиращо в тоя пътепис, който сте принудени да четете. Всичко обаче е пълен хаос - резервациите биват спрени, трябва изведнъж да намеря кола, хотели и всичко, докато току що забилят нож в гърба ми Венко, обяснява цяла седмица тънкостите на живота в офиса си и кой шеф какво точно му казал, кой на кого точно писал имейли, както и какво пишело в закона, защото детайлите на кодекса на труда в Италия и правилата във фирмата на Венко са - разбира се - най-добрата подготовка за това, което ми предстои в Гватемала. Богинята обаче е непреклонна и Венко остава непоклатимо захапал зърното и смуче та чак му плющят ушите. В това време от третия потенциален човек продължава да няма и следа, чак до вчера, когато той все пак дава първи признак на живот и евентуална заявка, че ще дойде.
И тъй, обяснявам на Жоро, че днес аз тръгвам на пътешествие на дати, които не са ми никак удобни, евентуално с човек, когото не познавам, полу-резервирал (щото, нали, Гватемала е, англо-говорящият човек на държавата е бил зает някъде другаде и няма потвърждение) скъпа и същевременно ужасна кола от най-долната възможна фирма и с общо един резервиран хотел - за утре вечер и всичко това започва с отменен полет. "Пийни, пийни" вика ми Жоро и ми подава ракийката, разбрал мъката ми. Отиваме да сменим парички в един хубав чейндж на центъра на Амстердам, открит от Венко като резултат от разтреслата го вина, понеже той трябваше да носи и доларите в брой сменени в София. (Трябва да ви предупредя - засега планирам Ножа в гърба ми и Вината на Венко да са два от често появяващите се герои в пътеписа - тъй като реалните герои са малко на брой, за разнообразние мисля да има допълнителни такива, ама ако не е интересно - ще ги зарежа. Планирах също така да разказвам за маите и за историята на Гватемала и региона в отделни кутийки, но дизайнът на целия този пътепис и събирането на специфична информация бяха определени за последните две седмици преди пътешествието, но тогава се намеси Ножа.)
Отиваме у Жорови, където ме посреща и приятелката му Злати. Тя ще ни сготви чили, тия хора са толкоз мили, че искат да ме подготвят за пътешествието подобаващо с храна от региона. Чилито е горещо и вкусно и винце се намира, въобще има хора направени да си седиш на софрата с тях и да обсъждаш живота и всичките ви общи познати. Обажда се Гого с пряко включване в нощта преди сватбата на брата, колкото да разказвам за Ножа за трети път в един ден, но все пак се появява и бъдещия младоженец на когото пожелаваме един прекрасен ден и живот. Жоро уж трябва да пише дисертация, ама също като мен се топли в зимните месеци с мечти за пътешествия и започваме да разнищваме предстоящата през лятото Централна Азия. Време е обаче да се спи, защото за мен започва 31-часово денонощие.
Амстердам ми е любимото летище, защото за размерите си е изключително лесно за навигиране. Оправям се с КЛМ
за отменения полет и отивам да се чекирам при Иберия. Първото нещо, което Иберия прави е да ми прокъса леко чисто новия паспорт; второто нещо, което прави е - да забави самолета за Мадрид с тъкмо два часа, защото имало само едно камионче да олива самолетите със зелена слуз и да ги размразява. Появява се бегла паника, защото по разписание имам 2 часа и 20 минути в Мадрид, но стюардите ме убеждават, че за 40 минути в Мадрид (понеже той щял да спечели 20), всичко щяло да стане. Става, ама щото аз съм аз и тайната ми супер-сила е да се оправям невероятно бързо в транспортни възли, аз съм Супер-Бързо-Оправящия-Се-В-Транспорта-Мен; табелката казва 23 минути до моя гейт, аз с цялата граница и влакче по пътя стигам там за 9. Зареждам бутилката с последната си европейска вода и се качвам на първия си презокеански самолет, със съвсем мъничко вълнение, защото от два дена само съм бързал и съм се тревожил на фона на цяла седмица в която съм правил същото. Разбира се на първия си презокеански полет ще седя 12 часа точно в средата на целия самолет, заобиколен с хора отвсякъде и няма да видя нито един Карибски остров. Разбутвам всички, за да си пусна компютъра и да работя, но се оказва, че контактът не функционира и явно ще трябва да гледам филми и да започна да пиша пътеписа, на никого не пожелавам такава тежка съдба. Оказва се, че испанските комедии всъщност са много приятни, но още по приятно е да си дремнеш в този безкраен самолет. В следващата глава ще има вече Гватемала, обещавам.
На автогарата в Амстердам ме чака Жоро, комуто ще гостувам тази вечер. Много харен човек е Жоро, край него човек се отпуска и чувства като у дома си. Още във влакчето за към центъра му разказвам за тегобите си напоследък, докато той вади едно шише с три пръста Сунгурларска Гроздова да се подкрепя че драмата е голяма. Постоплен малко, време е и на вас да разкажа прочутите приключения. Та значи, планирам си аз от една година да ходя в Гватемала, опитвам се да навия и приятелите, ама те нещо са заети, тоя конкретно мушмурок Жоро например трябва да си пише дисертацията, Теодор е тъкмо почнал нова работа в САЩ, Гого ще жени брат си, а Венко е на работа. Не щеш ли, преди три месеца Венкото все пак се навива и нагласяваме пътешествието така, че да е от събота до неделя, за да минимизираме неговите дни взета отпуска, нищо че аз и работя, и прекарвам с жена си повече време през уикендите и би ми било по-удобно да съм в Централна Америка от сряда до четвъртък-петък на следващата седмица. Все пак е важно да угодим на Венковата Фирма, защото тя е една своенравна богиня, която благоволява да даде на Венко щедрата си гръд за да бозае животворните парички. Планирането върви добре, аз мога да се отдам на измисляне на плана по дни, докато Венко ще се занимава с наемането на кола, намирането на симкарти и други неща, които той обича а мен ме дразнят много. В един момент Венкото решава да извика още някакъв човек, когото ми рекламира като свой приятел (все едно не знам че е всъщност приятел на приятелката му) и за когото ми обяснява колко невероятен, страхотен и чудесен бил, че чак като пръднел - миришело на теменужки. Викам - хубаво, айде да го видим и тоя човек. Отдалеч новият член на компанията не изглежда най-надъхания, не може даже да си види съобщенията, нито има билет до две седмици преди да тръгне и не сме сигурни дали да вземем хотели за двама или за трима. Дългогодишният ми опит с хората казва, че те не са сериозни и решавам докато не подуша мирис на теменужки в Гватемала, да не вярвам много в съществуването на третия човек и тъй я караме чак до съдбовния момент, в който боговете решиха да ни обърнат гръб.
А той идва в петъка точно седмица преди петъка в който трябва да тръгна. Събуждам се с 30 съобщения, пропуснати повиквания и смс-и, всичките от Венко. Своенравната богиня-Фирма се фръцнала, и казала на нашия човек, че точно сега измислила че не може да ходи в Гватемала. Туй че вече му е одобрила отпуската няма значение, можел да си я завре там дето слънце не огрява. Но милият Венко винаги мисли за другите и прави всичко възможно да ме успокои - Фирмата била толкова благосклонна, и той бил толкова важен за нея, че щяла да му възстанови парите дадени за билети! Предлага ми да не ходим, за да пробвам и аз да се закача на гръдта и да бозая, можело и за мен да капне нещо, тая Фирма може да не го пуска на път, ама била много великодушна като ставало дума за възстановяване на парички. Но, за съжаление на всички вас - отхвърлям тази невероятна оферта и решавам да отида на пътешествието на мечтите си, резултиращо в тоя пътепис, който сте принудени да четете. Всичко обаче е пълен хаос - резервациите биват спрени, трябва изведнъж да намеря кола, хотели и всичко, докато току що забилят нож в гърба ми Венко, обяснява цяла седмица тънкостите на живота в офиса си и кой шеф какво точно му казал, кой на кого точно писал имейли, както и какво пишело в закона, защото детайлите на кодекса на труда в Италия и правилата във фирмата на Венко са - разбира се - най-добрата подготовка за това, което ми предстои в Гватемала. Богинята обаче е непреклонна и Венко остава непоклатимо захапал зърното и смуче та чак му плющят ушите. В това време от третия потенциален човек продължава да няма и следа, чак до вчера, когато той все пак дава първи признак на живот и евентуална заявка, че ще дойде.
И тъй, обяснявам на Жоро, че днес аз тръгвам на пътешествие на дати, които не са ми никак удобни, евентуално с човек, когото не познавам, полу-резервирал (щото, нали, Гватемала е, англо-говорящият човек на държавата е бил зает някъде другаде и няма потвърждение) скъпа и същевременно ужасна кола от най-долната възможна фирма и с общо един резервиран хотел - за утре вечер и всичко това започва с отменен полет. "Пийни, пийни" вика ми Жоро и ми подава ракийката, разбрал мъката ми. Отиваме да сменим парички в един хубав чейндж на центъра на Амстердам, открит от Венко като резултат от разтреслата го вина, понеже той трябваше да носи и доларите в брой сменени в София. (Трябва да ви предупредя - засега планирам Ножа в гърба ми и Вината на Венко да са два от често появяващите се герои в пътеписа - тъй като реалните герои са малко на брой, за разнообразние мисля да има допълнителни такива, ама ако не е интересно - ще ги зарежа. Планирах също така да разказвам за маите и за историята на Гватемала и региона в отделни кутийки, но дизайнът на целия този пътепис и събирането на специфична информация бяха определени за последните две седмици преди пътешествието, но тогава се намеси Ножа.)
Отиваме у Жорови, където ме посреща и приятелката му Злати. Тя ще ни сготви чили, тия хора са толкоз мили, че искат да ме подготвят за пътешествието подобаващо с храна от региона. Чилито е горещо и вкусно и винце се намира, въобще има хора направени да си седиш на софрата с тях и да обсъждаш живота и всичките ви общи познати. Обажда се Гого с пряко включване в нощта преди сватбата на брата, колкото да разказвам за Ножа за трети път в един ден, но все пак се появява и бъдещия младоженец на когото пожелаваме един прекрасен ден и живот. Жоро уж трябва да пише дисертация, ама също като мен се топли в зимните месеци с мечти за пътешествия и започваме да разнищваме предстоящата през лятото Централна Азия. Време е обаче да се спи, защото за мен започва 31-часово денонощие.
Амстердам ми е любимото летище, защото за размерите си е изключително лесно за навигиране. Оправям се с КЛМ
 |
| Единственото камионче дойде. |
 |
| Ще има комикс всеки път. Deal with it. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар